АГРАРНА ПОЛИТИКА И СЕЛСКИ РАЙОНИ

Центърът за икономически анализи на селското стопанство (CAPA) не се стреми да дава оценка и да защитава една или друга политика. Екипът на САРА се стреми единствено да анализира резултатите от провеждането на определени политики и разкриване на ефекта от тях, чрез сравняването на различни сценарии. Екипът счита аграрната политика, като един от най-мощните инструменти за направляване, регулиране и управление на процесите в българското земеделие.

Целите на българската селскостопанска политика трябва да съответстват на тези на ОСП, но в настоящия програмен период – 2014-2020 г. вече са очертани: развитие на производствения потенциал на земеделието на ЕС, с оглед гарантиране на продоволствената сигурност на гражданите на Съюза и приноса на Общността за посрещане на нарастващото търсене на храни в световен мащаб; подкрепа за селскостопанските общности, които предоставят качествена, стойностна и разнообразна храна, произведена при спазване на високи стандарти за опазване на околната среда, хуманно отношение към животните, общественото здраве и пр.

Така формулирани тези цели съответстват на естествената цел на българската земеделска политика – да създаде и развие необходимите предпоставки за реализация на селскостопанския потенциал на страната, като база за нарастване на благосъстоянието на производителите и потребителите.

Трудностите при определянето на целите на селскостопанската политика произтичат от факта, че те засягат интересите на множество обществени групи, често пъти с противоречиви виждания и очаквания. Очевидно са необходими комплексни и балансирани решения, които да се основават на ясна визия за обществените приоритети.


 


 

СЕКТОР МЛЯКО И МЛЕЧНИ ПРОДУКТИ

Моделът на сектор мляко и млечни продукти е изграден, използвайки частично равновесен динамичен модел. Анализът обхваща двата основни подотрасли на млечния сектор – млечното говедовъдство и овцевъдство. Моделират се тенденциите при предлагането и търсенето, вземайки предвид глобалните очаквания и правейки определени допускания. Целта е да се представят предвиждания за развитието на тези подсектори.

Млечността при животните, която участва като елемент при идентифицирането на общото производство е функция на породния потенциал на животните и храненето. Допускането е, че млечното стадо е съставено от различни породи животни, чийто потенциален млеконадой е известен. Промяната на тази съвкупност в бъдеще ще зависи от възпроизводството и от инвестициите, което съответства на някакъв тренд на развитие. От своя страна храненето зависи от икономическата възвращаемост, като се допуска, че с увеличаване на рентабилността на производството на мляко ще се подобрява и храненето и обратно.

Поради спецификата на изследвания сектор се прилага универсален еквивалент – протеини и млечни мазнини, което гарантира съпоставимостта на получаваните резултати. Млечният баланс е по данни на статистиката за вложена млечна суровина, проспекти на организации по хранене за съдържанието на протеини и мазнини и оттам приравняването им в протеинов и маслен млечен еквивалент. Проектното моделиране е изцяло подчинено на българските условия и нужди, като FAPRI осигуряват методическа помощ и предоставят глобалните проекции за развитие на цените на млечните продукти, което се пренася като екзогенна променлива в българския модел.

СЕКТОР МЕСО

Разработеният модел на Месния сектор обхваща производството и търговията с четирите основни групи меса у нас – телешко, свинско, птиче и агнешко. Той е в пряка връзка с останалите, разработени модели чрез цените и количествата от зърнени и маслодайни култури, използвани за фуражи на животните, както и с броя на животните, които са с млечно направление.

Предвижданията са основани на широк кръг от вътрешни и външни фактори, сред които и макроикономическата ситуация в страната както и предвижданията за световното търсене, предлагане и цени. Производството на месо представлява резултативна величина от брой на заклани животни и рандеман, които от своя страна са свързани чрез функцията на цените. Връзката с глобалните модели и световните пазари се осъществява чрез ценовата трансмисия, където местната цена на месото и на живите животни за клане е в пряка връзка със световните цени, моделирани от FAPRI.

Всеки един от модулите (говеждо месо, свинско месо, пилешко месо, агнешко (овче) месо) е разработен самостоятелно и са изготвени предвиждания за развитието на производството и търговията. Модулите взаимодействат помежду си. Връзката между отделните въдства се осъществява, чрез потреблението и търсенето на различните видове меса, като действа принципът на заместване. При актуализацията на моделите под внимание са взети последните налични статистически данни за цените на суровините, производството, потреблението и търговията. При осъществяване на предвижданията се вземат предвид последните известни елементи и специфика на прилагане на европейски и национални политически мерки за животновъдството.

СЕКТОР ЗЕЛЕНЧУЦИ

Поради спецификата на производството и пазара, моделирането в сектор „Зеленчуци” е по-различно от прилаганите в другите сектори подходи. Липсата на единен пазар, а оттам и единна цена на продуктите е една от най-големите специфики. В допълнение, в голямата си част, продуктите са малотрайни и изменението на цените е много динамично.

При зеленчукопроизводството не се използва трансмисия с глобалните пазари, посредством международните цени, а се симулира частично равновесие между вътрешното предлагане и търсене. Постигането на равновесие между търсенето и предлагането дава равновесната цена.

България е силно зависима от импорта на зеленчуци – домати, пипер и краставици, поради което и цената на вътрешния пазар до голяма степен се определя от външната цена. Поради факта, че каналите на доставка са както от съседни страни, така и от по-далечни е допуснато, че цените са формирани при наличие на конкуренция и историческа последователност, като нито една страна не доминира във вноса и не детерминира цените.

Основните допускания при осъществяване на моделирането са свързани с прилагането на различни елементи на аграрната политика, оказващи влияние върху сектор зеленчуци. Направени са допускания за нивото на развитие на технологиите на отглеждане на домати, краставици и пипер. Те се базират на експерти оценки, поради невъзможност за детайлно предвиждане на инвестициите в сектора.

СЕКТОР ЗЪРНЕНИ И МАСЛОДАЙНИ КУЛТУРИ

Проектното моделиране в зърнения сектор е извършено на основата на база данни от публични източници и експертен подход с теренни проучвания и представителни стопанства. Културите, обект на моделиране са: пшеница, царевица, ечемик, слънчоглед и рапица. Те са наблюдавани по отношение на основни показатели, свързани с тяхното развитие. Петте култури са ключови за българското земеделие, като очакванията са, че те ще продължат да доминират.

Българските производители са силно зависими от световните пазари, поради факта че основната част от продукцията отива за директен износ. Те са силно зависими от колебанията на пазарите на ресурси. Този тип производство е в голяма степен механизиран, производителите имат висока степен на техническа обезпеченост, което е благоприятно от гледна точка на контрола на разходите за производство. 

Средните добиви на разглежданите култури, освен от прилаганата агротехника, използваните семена са и в пряка зависимост от климатичните условия. При осъществяваните предвиждания е направено допускане за нормално време и валежи в рамките на средните валежи за годините след 1970 г. При тези допускания са изключени екстремалните проявления на климата, докато в реалността, в много от годините, регистрираните стойности се отклоняват значително от средните равнища.